Българското Черноморие е една от туристическите зони на България. 
Българското Черноморско крайбрежие започва от нос Сиврибурун при държавната граница с Румъния и завършва при устието на Резовска река при границата с Турция. Дължината на крайбрежието е 354 км (220 мили), от които 200 км (120 мили) представляват плажна ивица, покрита с пясък.
Стара планина потъва в Черно море при нос Емине, разделяйки условно бреговата ивица на южна и северна част. Южното крайбрежие е познато с неговите широки и дълги плажове за разлика от северното, което има по-скалист релеф.
В български териториални води се намират пет Черноморски острова:
Света Анастасия (старо име Болшевик) - площ: 0,222 км2 [3] / 8,5 дка
Св. Иван - площ: 660 декара 
Св. Петър - площ: 4-5 дка
Св. Кирик и Юлита (старо име: Св. Кирил) - площ: 82,589 дка
Св. Тома (известен още като Змийски остров) - площ: 3 дка  / 10 дка

Средната температура по Черноморието през лятото е 28° С на въздуха и 25° С на водата. Има повече от 240 часа слънчеви дни през май и септември и повече от 300 ч. през юли и август.
Български защитени територии по Южното черноморие са Иракли, Паша дере, Ропотамо и др.
Регионът е важен център за морски отдих и туризъм. Посещава се основно през летния сезон, както от български, така и от чуждестранни туристи и представлява една от основните туристически дестинации в страната. 
Някои от най-популярни български южночерноморски курорти са Ахтопол, Ахелой, Дюни, Елените, Китен, Лозенец, Несебър, Обзор, Поморие, Приморско, Равда, Свети Влас, Синеморец, Слънчев бряг, Созопол, Царево.